Община Велики Преслав се намира в Североизточна България, в югозападната част на област Шумен. Заема територия 277.6 кв. км. с изключително разнообразен релеф. В северната и югозападната и част е хълмисто-ридов и нископланински. Централната и част е равнинна и се пресича от долината на р. Голяма Камчия и притока и р. Врана. В северната част на територията и са южните разклонения на Шуменското плато, което има надморска височина от 300 до 400 м.
Административният център на общината е град Велики Преслав. Той е разположен на река Голяма Камчия, на 340 км от София и 100 км от Варна. Градът има удобни шосейни връзки, като разстоянието до областния център Шумен е 20 км, а до Търговище – 25 км. Достъпът от юг през Стара Планина е през Върбишки проход или Ришки проход. Освен с автомобилен транспорт, до Велики Преслав можете да стигнете и с влак от София, Варна или Русе. Слиза се на гара Шумен или Търговище, откъдето може да се ползва автобус до крайната дестинация.
В непосредствена близост до съвременния град Велики Преслав, на 2 км южно от него се намира Националният историко-археологически резерват и музей „Велики Преслав“. Древната столица с нейните крепости, предградия, манастирски и граждански имения е била разположена на площ от 3.5 кв. км и за пълното и обхождане е необходим цял ден. Условно градът е разделен на вътрешен и външен, обграден с крепостни стени. На 200 м. южно от вътрешния град са останките от Кръглата /Златна/ църква – уникален археологически паметник, частично реставрирана, построена е върху изкуствена тераса в близост до мястото, където р. Тича /дн. Камчия/ излиза от Върбишки пролом. Строена по поръчение на цар Симеон, Кръглата /Златна/ църква и манастирът около нея се превърнали в един от центровете на книжовната и художествена култура на столицата Преслав и християнска България.
В края на градския парк близо до руините се намира Археологическия музей, където са събрани всички значими паметници от времето на средновековния Преслав, сред които накитите от Преславското златно съкровище, копие на монументалната икона на Св. Теодор, керамичният иконостас от Дворцовия манастир, и други ценни изделия от рисувана керамика, множество старинни надписи, уникална колекция от оловни печати. Показани са и стотици артефакти, свидетелстващи за ежедневието и стопанството на старите преславски жители, както и ще видите макета на града с възстановка на сградите.
На около 3 км на юг от стария град се намира природният резерват „Патлейна“- единственото естествено находище на див рошков и урумово лале. В същата местност са и останките от средновековния манастир “Свети Пантелеймон” (ІХ – Х в.), където се е замонашил Княз Борис I след слизането си от престола, и е живял до смъртта си. При разкопките в манастира е открита рисуваната, керамична икона на св. Теодор Стратилат от X в. Тя е сред най-забележителните произведения на българското изобразително изкуство от онова време.
Освен природен резерват „Патлейна“ тук е и природен резерват „Дервиша“ известен с находището си от конски кестен.
Осмарските манастири се намират на около 15 км от Велики Преслав, на стръмен скалист склон в Осмарския боаз на Шуменското плато. Издълбани в меки варовикови скали, скалните манастири представляват забележителни паметници, свързани с религиозния, културния и просветния живот от времето на Второто Българско царство. Дестинацията предоставя отлична възможност за планински преход и скално катерене, съчетани с посещение на монашески килии и черкви, изградени в периода XII – XIV в. На територията се намират находища на блатно кокиче край с. Осмар на площ 19 ха и край с. Кочово 12 ха са обявени за защитени територии и са единствените в Северна България.
Подходящо място за отдих и риболов е язовир “Тича“, на 14 км в южна посока от Велики Преслав. Обиколката на язовира е над 100 км и е третият по големина в България.
На 33 км от Велики Преслав се намира Историко-археологически резерват „Мадара” – древно култово и религиозно средище, с богати природни дадености от причудливи скални образувания и разнообразни дървесни и растителни видове. Прочутият релеф, наречен Мадарски конник е изсечен на височина 23 м от основата на скала в близост до Голямата пещера. Създаването му е датирано към началото на VIII в. и символизира могъществото на българския владетел. През 1979 г. е обявен за паметник на световното наследство от ЮНЕСКО.
Плиска – първата столица на Дунавска България, се намира на около 40 км източно от Велики Преслав. На територията на националния резерват са проучени и експонирани много паметници на старобългарската архитектура.